Един различен конкурс за Коледен Разказ… И има ли още смисъл Коледата в нашия модерен свят?
--
За конкурса, в които за нас не са важни наградите, а провокацията, която успя да накара над 120 човека не само от България да се включат в него.
Конкурсът за Коледни Разкази на Фондация Арт Ангел е вдъхновен от историята на една Мария, която бе от Латвия, мюсюлманка, обикаляла цяла Европа, попаднала в беда, от онези невидимите хора, които обикновено не забелязваме, но същевременно ни карат да се замислим над толкова много въпроси. За обществото ни, взаимотношенията, това което ни прави хора, за добротата, морала, етиката. За това, което ни прави активни граждани, за безразличието, апатията, емпатията, за личната инициатива, свободния избор, за свободата, човещината. За това което ни разказва Коледа, за емоциите, сърдечността, споделеността, безкористностността, любовта…
Първа награда (100 лв.) печели Николай Илчевски с разказа си „Сърната“. Авторът на “Репортажи от нищото”, “Записки от селската кръчма”, “Металургия на думите”, написа топлия зимен разказ, специално във връзка с историята на Мария, която вдъхнови конкурса.
Втора награда (50 лв.) отива при Майя Виткова- Косев, София, с пъстрия и шантав коледен разказ „Дядо“.
Трета Награда (50 лв.) заминава далеч, Валенсия, Испания, при Диана Иванова Олива, за емоционалния и носталгичен разказ „Нощта на Рождество“.
Награда Пазарджик под патронажа на Тодор Каракашев отива за цялостно творчество при Иван Коприщенов. Наградата ще бъде 50 лв. и коледна кошница с подаръци.
Награда за Кураж на името на Михаил Герджиков (50 лв.) отива при писателя Ганчо Петришки от Пазарджик.
Награда за „Човечност Мария“, която тази година е за всички жители на село Калугерово, за всичко, което те направиха за една чужденка в беда, за една жена на улицата, за дрехите, за храната, за подслона, за гостоприемството, за топлината, за това че постъпиха по човешки. За игумена на манастира в Калугерово Атанас, който каза че без значение, какво могат и правят институциите, ние ще постъпваме както ние знаем, като хора! Наградите, които отиват в Калугерово са: таблет за 13 годишния Георги Златарев, както и за Илиян Цонков и книга за писателят Стоян Влахов.
Но най-големият победител са децата участвали в Конкурса — Русе, Варна, Елхово, Велинград, Летница, Добрич, Дряново, Париж (Българското училище там ще получи 20 книги от Фондация Арт Ангел и Фондация Дете и Книга), Тетевен, Лондон, Пазарджик, Карнобат…. И Шумен, с невероятна си школа „Сладкодумци“! Определено децата печелят всичко, което трябва да събуди Коледа; мечти, емоции, любов, доброта, чистота, съпричастност и толкова много талант, отвсякъде. Голяма награда ще получи Селин Гюнери Фикрет на 16 год. от Шумен, с разказа си „Силата на Мечтите“. За нея са 10-те книги от поредицата Бележки от Вечността.
А ние продължаваме да мечтаем! 33 от детските разкази ще попаднат в книга, която ще продължи да върши чудеса и да ни кара да мечтаем, Благодарим ви! И към нас се присъедини най- добрата школа за рисуване, с талантливи деца разпилени по цял свят, тази на Марин и Светозара Кузеви от Пазарджик. Тези талантливи деца художници, вече започнаха да рисуват илюстрациите. Защото изкуството ни свързва всички, по един невидим и магичен начин. А книгата ще говори и разказва още много за това всичкото, което ни прави човеци. Надяваме се още много да се включат към нас, за да можем да пренесем Коледният Дух и до другата Коледа, а и по-далече. Ще се опитаме с този конкурс да направим, така че да имаме по-малко истории като с Мария и повече, много повече хора, които се замислят над Коледната история!
Какво ни учи Коледната история? Важна ли е още в нашето модерно общество? Възможно ли е да стимулира мислите ни и емоциите, да резонират с историята, която оцелява повече от 2000 год.? Надеждата и оцеляването, подтисничеството и свободата? Надеждата, че има нещо по велико от нас самите, от нашите користни интереси, идеали, цености, блянове, мечти- надежда не само за нас а за всички хора ? Смиреността, това че Бог е дошъл да служи и да бъде наравно с хората, а не като владетел, властоимащ, а служител на обществото, доколко това е релевантно, доколко този Християнски идеал ни е нужен? Идеалът за равенството и незлоупотребяването с властта? История за мир и добра воля? За хората на улицата, за хората в нужда, за топлината и любовта? Както и въпроса за семейството и неговата роля в съвременния свят? Къде, в края на крайщата, започват универсалните човешки права? Не е ли в малки места, близко до вкъщи- толкова близко и толкова малки, че те не могат да бъдат видени на никоя карта…Докато тези човешки права нямат смисъл там, те нямат смисъл никъде другаде. Докато ние не сме заинтересовани да ги има там, около семейния огън, семейната трапеза, няма смисъл да гледаме за тях, където и да е другаде.
