Image for post
Image for post
(Ани Ганчева, 10 клас, Пазарджик)

За конкурса, в които за нас не са важни наградите, а провокацията, която успя да накара над 120 човека не само от България да се включат в него.

Конкурсът за Коледни Разкази на Фондация Арт Ангел е вдъхновен от историята на една Мария, която бе от Латвия, мюсюлманка, обикаляла цяла Европа, попаднала в беда, от онези невидимите хора, които обикновено не забелязваме, но същевременно ни карат да се замислим над толкова много въпроси. За обществото ни, взаимотношенията, това което ни прави хора, за добротата, морала, етиката. За това, което ни прави активни граждани, за безразличието, апатията, емпатията, за личната инициатива, свободния избор, за свободата, човещината. За това което ни разказва Коледа, за емоциите, сърдечността, споделеността, безкористностността, любовта…

Първа награда (100 лв.) печели Николай Илчевски с разказа си „Сърната“. Авторът на “Репортажи от нищото”, “Записки от селската кръчма”, “Металургия на думите”, написа топлия зимен разказ, специално във връзка с историята на Мария, която вдъхнови конкурса.
Втора награда (50 лв.) отива при Майя Виткова- Косев, София, с пъстрия и шантав коледен разказ „Дядо“.
Трета Награда (50 лв.) заминава далеч, Валенсия, Испания, при Диана Иванова Олива, за емоционалния и носталгичен разказ „Нощта на Рождество“.
Награда Пазарджик под патронажа на Тодор Каракашев отива за цялостно творчество при Иван Коприщенов. Наградата ще бъде 50 лв. и коледна кошница с подаръци.
Награда за Кураж на името на Михаил Герджиков (50 лв.) отива при писателя Ганчо Петришки от Пазарджик.
Награда за „Човечност Мария“, която тази година е за всички жители на село Калугерово, за всичко, което те направиха за една чужденка в беда, за една жена на улицата, за дрехите, за храната, за подслона, за гостоприемството, за топлината, за това че постъпиха по човешки. За игумена на манастира в Калугерово Атанас, който каза че без значение, какво могат и правят институциите, ние ще постъпваме както ние знаем, като хора! …


Image for post
Image for post
Радина Петрова, 9 клас, Пазарджик

Специалната Награда на Фондация Арт Ангел - Селин Гюнери Фикрет, 11 клас,16 год., гр. Шумен

Достатъчно смел ли си да мечтаеш, читательо? Имаш ли кураж, за да продължиш да живееш? Жив ли си изобщо? Куражът е магията, която превръща мечтите в реалност. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Те виждат, те чуват, усещат, чувстват…те живеят. Мечтите се сбъдват. Без тази възможност, природата не би ни позволила да ги притежаваме. Затова трябва да ги преследваме, да ги стискаме здраво и да вярваме. Да вярваме. Те са наши, ние сме това, което сме, заради тях. Заради тяхната мощ. Те са ни сътворили каквито сме, а ние сме сътворили тях. …


Арт Ангел Благодари на Диана Иванова Олива

Image for post
Image for post
Зорница Арнаудова, 2 клас, Пазарджик

Никой не трябва да е сам в святата нощ, защото Коледа е семейство, Коледа е дом, Коледа е надежда и вяра, че дните ни ще бъдат благословени, по-светли и по-добри.

Посвещавам разказа на моята покойна баба, с която ме свързва детството ми, прекрасните летни спомени в невероятно красивото малко селце Кръвеник, сгушено в дебрите на Стара планина. Колко съжалявам, че забързана по моя път, твърде малко съм ѝ казвала колко я обичам и колко щастлива съм се чувствала в нейната къща. Надявам се сега, тя да открехне крайчето на небето и да надзърне в душата ми, за да види, че там има едно място, специално запазено за нея. …


Image for post
Image for post

Разказът е кръстен така от нас, тъй като бе получен анонимно и без заглавие. А наградата за Смелост (в писането) отива при един Поет- Ганчо Петришки от Пазарджик.

Позволяваме си да публикуваме нецензурирана версия, така че не се препоръчва за лица до 18, въпреки че не е толкова груб колкото Марсел Дюшан например…. Но както казва Сьорен Киркегор (датски теолог и философ от 19 век) за поетите, те вадят дяволите от нас, единствено и само със силата на дявола. А какво би била светлината приятелю, ако го нямаше мрака? Смелост, да бъдеш уверен в това, което мислиш и казваш, та цялата идея зад изкуството е в изразяването, общуването и разбиранията за света около нас, моите, твоите. Изкустово обединяващото безброй индивидуалности и тяхното различно, крещящи понякога разбирания, емоции, сърце, душа. Общуване, дори и със себе си, това с висока вдигнатата глава, да кажем това което мислим, на висок глас, да напишеш по свой си начин, думи, дори и без да зачитаме граматиката, освен онази вътре в нас, да драснем съдаржание на стената, нещо за нас хората, човека в средата, написано от човек, дори и анонимно, само заради мислите и въпросите, да породи интелигентна провокация, вярата че цялата същност на изкуството е в провокацията. Да пратиш по дяволите левичарското разбиране, за доброто и лошото изкуство, оново полит коректнотото, само за да получиш тази провокация, която неимуверно ще накара някого да мисли, да сътвориш по свой си начин Роденовият мислител, дори седнал на фонтана на Дюшан. …


Арт Ангел благодари на Майя Виткова- Косев

Image for post
Image for post
Стела Божкова, 6 клас, Пазарджик

Бавно отвори очи. Всъщност само едното, защото другото от години изоставаше на завоя… Много четеше, особено напоследък. Използваше лупа, защото очилата му бяха безсилни в битката с буквите. Думите се изплъзваха от поглед, сякаш внезапно гмурнали се под вода. Веждите му бяха толкова дълги и свъсени, че можеше да закрие очите си с тях, ако не иска да види нещо. А той не искаше вече нищо да вижда…

Полежа, мислено обхождайки всичко, което болеше по старото му тяло. Дясното му коляно беше подуто и в пурпурен цвят. Приличаше на детска глава с лилава шапка. Още юноша, се удари в дърво по време на ски. Уплашен да не се нарани по-страшно, ако разтвори крака, направи отчаян опит за рало и летейки се заби в дънера… Коляното се подуваше когато захванеха…


Арт Ангел Първа Награда- Николай Илчевски

Image for post
Image for post
Асен Присадов, 5 клас, Пазарджик

Жената нахлузи изрязаните си гумени шлепки и погледна нагоре.

Небето — черно, студено и мъртво, зееше като пропаст обърната на обратно върху селото. По него се цъклеха звезди, но в такава нощ, заради кучия студ, изглеждаха като свещи в гробище. Въздухът имаше вкус на смърт и буквално се усещаше студената яловост на вселената, допуснала все пак несигурен живот под играещите струи дим на това забравено село.

Самота… самота … и тишина. Сякаш нямаше друг свят и други хора.

Жената с кекави крачки отиде до оборчето, в което заедно дишаха и се топлеха една крава, три кози и магаре на средна възраст. Провери дали е залостила вратата към „улицата“ — онази изравнена с булдозер общинска земя, която я делеше от рядката дъбова горичка до селото. Кравата се изправи с мощното си туловище, смятайки, че ще има пак някоя почерпка от кухнята. Но козите не гледаха към жената, а бяха извили шии и с наперени уши наблюдаваха тъмния ъгъл на обора, в който имаше бали със слама. …

About

Foundation Art Angel

We champion social lifting to most vulnerable members of our society through Art and Business.

Get the Medium app

A button that says 'Download on the App Store', and if clicked it will lead you to the iOS App store
A button that says 'Get it on, Google Play', and if clicked it will lead you to the Google Play store